Последици от дефицит на витамин B12

Типичните симптоми са умора и липса на енергия, задух, сърцебиене, виене на свят, сънливост, мускулна слабост, гладък език, бледа кожа, нарушена концентрация и мислене.

Говорейки за анемията като последица от дефицита на витамин В12, може да се срещнат два термина – пернициозна анемия и мегалобластна анемия. Често става дума за едно и също нещо, макар да има малка разлика. Мегалобластната анемия се характеризира с производството на големи по размер, неправилно развити червени кръвни клетки с овална, а не кръгла форма. Те също може да умират по-рано от нормалното, което, заедно със занижения синтез на този тип клетки в костния мозък, е причина в организма да има по-малко червени кръвни клетки от обичайното.

Мегалобластната анемия може да е предизвикана както от липса на витамин В12, така и от недостиг на фолат. Пернициозната анемия е вид мегалобластна анемия, предизвикана от неспособността на организма да усвоява витамин В12 поради автоимунни процеси и недостиг на гликопротеина вътрешен фактор.

Анемията като последица от дефицита на В12 се лекува чрез първоначално внасяне в организма на големи дози от витамина, а след това – чрез прием на поддържащи дози. Когато заболяването е последица от дефицит на витамин В12 поради отказ от животински продукти, се препоръчва освен допълнителен прием, работа с диетолог за изготвяне на меню и съвети за пълноценно хранене, включващо и обогатени храни.

Ако не се вземат мерки за лечение на анемията, тя може да навреди трайно на редица органи и системи, да ограничи способността за работа и извършване на дейности.

Най-тежкото увреждане като последица от дефицита на витамин В12 е подострата комбинирана дегенерация на гръбначния мозък. Това усложнение е свързано с процеса демиелинизация (разрушаване на миелиновата обвивка на нервните влакна), който причинява дегенерация на дорзалните колони и страничните колони на гръбначния мозък. Симптомите са обща слабост, изтръпване на ръцете и на краката, раздразнителност, объркване, проблеми с координацията на движенията и др.

Рискът последиците от дефицита на витамин В12 върху нервите да останат трайни e по-голям, ако лечението с кобаламин започне по-късно от 6 месеца след началото на дефицита и първите неврологични прояви. Затова ранната диагностика в случая е от голямо значение.

Други неврологични последици от дефицита на витамин В12, свързани с поражение на централната и периферната нервна система, се изразяват със симптоми, които варират според това кои нерви са засегнати повече. Те могат да бъдат:

• Увредено зрение;
• Нарушен баланс, равновесие и загуба на физическа координация (атаксия);
• Парестезии – боцкане в крайниците, усещане за тръпки и мравучкане по кожата, изтръпване, парене, чувство за изгаряне;
• Загуба на чувствителност;
• Слабост в мускулите и скованост на движенията;
• Затруднения при говорене и изразяване на мисълта;
• Периферна невропатия или полиневропатия;
• Невропатна болка;
• Нарушени когнитивни способности;
• Увреждане на мозъчната функция.

За това сигнализират учени, провели изследване на взаимовръзката между витамина и психиатричните болести сред експериментална група от Тунис (резултатите са публикувани през 2013 г. в African Health Sciences). Сред участниците е установен дефицит на витамин В12 при 14 процента от 82 психиатрични пациенти. Друго проучване в Уганда демонстрира ниски нива на кобаламин при сериозен процент от 28.6% от 280 психиатрични пациенти в главната психиатрична клиника.

Основна невропсихиатрична изява на дефицит на витамин В12 е изпадането в състояние на делириум с халюцинации, треперене, промяна в съзнанието, обърканост, превъзбудено поведение, което може да се редува с летаргия. Клиничните проучвания показват, че при голяма част от пациентите, попаднали в психиатрични клиники поради делириум, се отчитат ниски нива на кобаламин при проведените по-късно лабораторни изследвания.

Освен с появата на делириум, поледиците върху психиката поради дефицит на витамин В12 се свързват и с отключване на психоза, шизофренно разстройство, деменция, Алцхаймер. Възможни са зрителни и слухови халюцинации, мания за преследване и параноидни мисли, загуба на връзка с действителността, заблуди. По-леките психични нарушения, свързани с липса на В12, могат да бъдат нарушения в паметта и мисловната дейност, афективни разстройства – с промени в емоциите, както и депресивни мисли.

Продължителният дефицит на витамин В12 причинява промени в овулацията и развитието на яйцеклетката, което може да доведе до невъзможност или трудности при зачеване. Освен това е честа причина за дефектна имплантация и загуба на плода. Спонтанният аборт поради дефицит на витамин В12 се свързва с хиперкоагулацията в резултат на повишените нива на хомоцистеин (този параметър в кръвните изследвания се повишава при ниски нива на витамина). Това е особено често срещано, когато се развие дефицит на витамин В12 за първи път.

Безплодието поради ниски стойности на кобаламин в организма е временно и може да се лекува чрез подходяща терапия с витамин В12.

Някои проучвания пък доказват силна връзка между дефицита на витамин В12 и развитието на рак на черния дроб (по-специфично хепатоцелуларни карциноми) и умерена връзка с появата на рак на простата. Все пак изследванията в тази посока са оскъдни и съществуват много неизвестни фактори.

Поради анемията в резултат на дефицит на витамин В12 сърцето търпи сериозно натоварване. Учестеният или неравномерен сърдечен ритъм са често срещани прояви. Възможни са и други ритъмни нарушения на сърцето, повечето от които не са животозастрашаващи. Дългогодишната анемия и недостигът на кислород обаче сериозно пречат на сърдечната дейност и с времето може да увредят сърцето.

Възможно е дори пациентите да развият неспособност да се справят с домашните дейности – домакинство, хигиенни навици, грижа за дома и семейството. От една страна, това може да се дължи на симптомите на анемията, но от друга страна, може да е провокирано и от невропсихиатричните прояви на дефицита на витамин В12. Усложнения като психоза, делириум, параноични мисли, депресия може драматично да променят битието на лицето с недоимък на В12 и да го лишат от нормален живот.

За съжаление, последиците от дефицита на витамин В12 може да са толкова тежки, че да станат причина за инвалидност. Това се отнася най-вече за невропсихиатричните промени и дегенеративните увреждания на нервната система. Прогнозите са толкова по-неблагоприятни, колкото по-късно е поставена диагнозата за дефицит на витамин В12. Това поставя проблема за важността от включване на задължителен кръвен тест за нивата на витамин В12 в годишните профилактичните лабораторни изследвания. Както и за отделяне на достатъчно внимание за провеждане на профилактични и информационни срещи с пациентите, посветени на значението на витамин В12 за физическото и психическото благополучие.