Рискови групи
за дефицит
на витамин В12

Специална рискова група са хората със захарен диабет тип 2, които се лекуват с лекарството метформин. Метформинът е средство на избор за перорално (през устата, с таблетки) лечение на захарен диабет. Той се препоръчва от всички международни научни организации като лечение, което не само намалява нивата на кръвната захар, но и дългосрочно намалява риска от развитие на усложненията на захарния диабет. Метформин се произвежда от много различни фармацевтични компании и се предписва под различни търговски марки. Продължителното лечение с метформин обаче може да попречи на усвояването на витамин В12 от организма. Нормално витамин В12 се усвоява от храната с помощта на т. нар. вътрешен (интринзик) фактор, кото се произвежда в стомаха. След отделянето на витамина от хранителните продукти, вътрешният фактор го захваща и пренася до специални рецептири в тънкото черво, където става преминаването в кръвта. Метформин пречи на този процес на свързване на комплекса витамин В12-вътрешен фактор с рецептора и така витамина не може да се усвои.

Това означава, че дори при нормален хранителен прием на витамин В12, хората, които се лекуват с метформин, може да развият дефицит на витамина.

Ето защо ако имате втори тип диабет и Ви е предписано лечение с метформин, консултирайте се с Вашия лекар за да проверите дали имате дефицит на витамин В12.

Може да се ориентирате и като направите кратък самостоятелен тест тук.

Специална рискова група са хората, които спазват режими на хранене, изключващи месо и животински продукти. Това са предимно вегетарианци, вегани и суровоядци, както и всички останали, при които хранителният режим е беден на животински  храни. Причината за появата на дефицит на витамин В12 при тях е в това, че единственият естествен начин за набавяне на цианкобаламина е именно консумацията на животински продукти.

Растителните източници на практика не съдържат витамин В12. Следователно храненето без месни и млечни продукти, риба и яйца причинява липса на витамина. В тази връзка продължителното постене също може да доведе до дефицит на витамин В12. Ако при вегетарианците развитието на дефицит на В12 може да се развие бавно или да не се развие въобще, то при строгите вегани и суровоядците това е само въпрос на време.

Вариантите за вегетарианците, веганите и привържениците на суровоядството е да приемат допълнително В12, както и да се хранят с обогатени с витамина храни.

Витамин В12, както и всички други хранителни вещества, витамин и минерали, се абсорбират през лигавицата на стомаха и червата. Ето защо хроничните заболявания на стомашно-чревния тракт, особено на стомаха, могат да доведат до намалена абсорбция на витамин В12, което да причини дефицит. Проблемът е, че дори да се приема достатъчно витамин В12 с храната, той не се усвоява и организмът страда от перманентен недостиг.

Различни видове гастрит (най-вече атрофичен гастрит), а също и автоимунното заболяване пернициоза, засягат специални стомашни клетки – т. нар. париетални клетки. Те произвеждат специфичния преносител на витамин В12 през чревната стена – т. нар. вътрешен (интринзик) фактор. При липсата на вътрешния фактор не е възможно В12, приет с храната, да бъде пренесен до червата и там да премине през чревната стена, за да попадне в кръвта. Така, дори и при нормален хранителен прием на витамн В12, след време се стига до развитие на дефицит на витамина.

Подобен ефект имат и някои хронични заболявания на червата, например болест на Крон, цьолиакия (глутенова непоносимост), а също и състояние след оперативно премахване на части от червата. При тези състояния вътрешният (интринзик) фактор може да е достатъчен, но комплексът между него и витамин В12 не може да премине през увредената от посочените заболявания чревна стена, за да попадне в кръвта.

Прием на лекарства против стомашни киселини

Стомашната киселина е необходимо условие за абсорбцията на витамин В12 тъй като с нейна помощ става извличането на витамина от храните така, че да е достъпен за усвояване. Когато обаче има оплаквания от т. нар. „киселини“ при заболявания като гастрит, рефлуксна болест или стомашна язва, се налага лечение с лекарства, които намаляват продукцията на стомашни киселини. Така няма да има достатъчно солна киселина, за да може да се осъществи отделянето на витамин В12 от храната и транспортирането му през тънките черва в кръвта.

Автоимунни заболявания

Определени автоимунни процеси в организма може да доведат до дефицит на витамин В12. Например при автоимунен атрофичен гастрит, при който се образуват антитела, насочени срещу клетките, които произвеждат т. нар. вътрешен фактор, който пренася витамин В12 до тънкото черво и от там той постъпва в кръвта. Това е т. нар. заболяване пернициоза, вследствие на което се развива анемия, познатата като пернициозна анемия. Тя може да бъде съпътствана и от неврологичните прояви на дефицит на витамин В12.

Някои други автоимунни заболявания също предразполагат към дефицит на витамин В12. Такива болестта на Крон, болестта на Хашимото (тиреоидит на Хашимото), Болестта на Грейвс, автоимунна болест на Адисон (при нея се регистрират високи нива на калия, което причинява спад в нивата на витамин В12 и съответно дефицит.

Хора в напреднала възраст

С естественото напредване на възрастта опасността от появата на дефицит на витамин В12 се увеличава. Това се дължи на няколко фактора:

• В процеса на стареене способностите на организма за производство на стомашна киселина и вътрешен фактор намалява, което води до по-малко количество абсорбиран витамин В12 и до дефицит;
• Възрастните хора са много по-застрашени от развитието на атрофичен гастрит, който може да доведе до малабсорбция на витамин В12;
• Хранителни дефицити поради бедна и еднообразна храна – особено при хора с по-ниски финансови възможности и двигателни дефицити, водещи до затруднения в приготвянето на храна;
• Остаряващите и старите хора много по-често приемат лекарства за лечение на хронични заболявания, които могат да причинят дефицит на витамин В12.